Свикнах с болката

viork (Викторио )
55 36

30 авг. 2012 г., 14:52

Поэзия » Любовная

944 1 1

Вече свикнах да те няма, да оставаш за кратко и да си говорим със срички,

след всички лъжи, вече ми омръзна и от моите, от твоите - от всички!

Недей да говориш, не се насилвай! Нека пак да помълчим...

За поредна вечер ще преглътна отчуждението, което с теб делим!

Сипи още по едно, дано съберем кураж да си кажем истината във очите,

да си изясним, един на друг, къде по пътя разпиляхме си мечтите!

И колко струва ни да сме впримчени без обич в този кошмар?!

Тази нощ ще си разменяме словесни шамар, след шамар, след шамар...

Удряй силно, недей да ме жалиш - на болка се научих отдавна да нося,

не успях да се науча как от любовта ти скъпоценна да изпрося...

За това ли сме тук? Защото аз винаги давам, а ти винаги взимаш,

но когато изпитам убийствена жажда, ти никога не ми доливаш!?

Не става така, и за двама ни болезнено ясно е,

от огромното ни безразличие в стаята тясно е...

То е навсякъде - в спалнята, в безсънните нощи, в студените жестове...

Уморих се година след година да ме подлагаш на жестоките си тестове!

Аз съм твой! Колко пъти ще трябва да го доказвам?

Заради вечните ти игри тази нощ от теб се отказвам!

"Любов" означава да даваш, за да получаваш и тя да процъфти

и да не е нужно пред изпитания да я поставяш, за да разбереш дали ще издържи...