Свободата е думичка такава
Довеждаща на някой слава
На други желания , копнежи
И много видове надежди.
А щом избухне всички я прославят
Желаят я и искат , без да знаят
Че редом с нея има и неволи
И хиляди, безполезни думи голи.
Показвайки ни, какви ще станем
И че вече трябва да престанем
Да искаме, да спрем да си мечтаем
И трябва други пътища да си чертаем.
Да спрем, да искаме да мислим
И нейде из простора да хвърчим
Защото истината е капризна
И гледаме я винаги през тяхна призма.
Но всичко свърши господа, управници
И ний равнихме веч житейските си равници
А призмата отдавна се пропука, жалко
И вижда се през дупката и малко.
Историята се провря през нея
А с нея и една идея
Да грабнем пак на Левски идеяла,
И бога ми , че време е да мислим вече за раздяла.
Христо Христов
© Hristo Hristov Все права защищены