Там де Балканът велик,
окичен с битки, либето
хубаво събира своите
чудодейни билки.
Проливат кръв юнашка, мъжка
войводите свободолюбиви,
пот тече на наште ниви,
дебне мъст над полята красиви.
Копнежът мил по родината
носталгично се връща,
като да се завърнеш с
мисъл в бащината къща.
Майка и либе все така шептят,
молитви нека кантят,
една врата отворена стои,
една последна прегръдка чака да зазвани.
Щом куршум пропее, а
дружината победи с гръм
и трясък се пее, знамето
нагоре гордо грее.
© Т. Все права защищены