12 окт. 2006 г., 18:04
Свободата и Сантяго
И ето,
бърза изгревът.
И слънцето се вдига,
над всичките народи
под небето -
над танковете,
над Адил и над
Сантяго.
И облаците се протягат –
животът търси себе си
в разрухи.
Отърсва се животът
от прахта им –
от всичко бяло
на земята...
Отново
усмихнатият старец
пълни,
джобовете си
с шарени
бонбони.
Сантяго ще се смее
под небето -
там ,в своята
Венецуела.
Сантяго ще се смее,
напълнил бузите си
със бонбони.
А онзи старец
ще отмине...
И смеещата се жена
ще каже:
- Сантяго,чака те обядът!
Сантяго ще се смее
сякаш,
видял е близо
Свободата...
Не и ли свобода
да видиш,
че майка ти
усмихната те вика...
Животът
минал е край теб
и дал ти е
във шепата
бонбони?
Но днес
Сантяго е в Маями.
Избягало семейството
от Чавес,
или от нещо друго,
търсещо промяна
и нова свобода,
но в чужда,
някаква страна.
А майката...
я няма...
Да,
свободата...
Която
не може да е статуя,
Сантяго!
Не е и реч,
дори не дума.
И мисли си момчето:
“Свободата е
да видиш
майка си
и тя усмихната да те извика.
И старец някакъв
да спре
и да напълни
шепата ти със
бонбони..."
Свободата
и Сантяго...
И ето,
бърза залезът.
И слънцето се скрива,
от всичките народи
под небето -
от танковете,
от Адил и от
Сантяго.
Луна,
зад облаците
се протяга –
Животът
плаче
като старец,
останал без Адил
и без Сантяго...
И стискащ
в шепата си
няколко
бонбона...
Животът
тихо
си отива...
бърза изгревът.
И слънцето се вдига,
над всичките народи
под небето -
над танковете,
над Адил и над
Сантяго.
И облаците се протягат –
животът търси себе си
в разрухи.
Отърсва се животът
от прахта им –
от всичко бяло
на земята...
Отново
усмихнатият старец
пълни,
джобовете си
с шарени
бонбони.
Сантяго ще се смее
под небето -
там ,в своята
Венецуела.
Сантяго ще се смее,
напълнил бузите си
със бонбони.
А онзи старец
ще отмине...
И смеещата се жена
ще каже:
- Сантяго,чака те обядът!
Сантяго ще се смее
сякаш,
видял е близо
Свободата...
Не и ли свобода
да видиш,
че майка ти
усмихната те вика...
Животът
минал е край теб
и дал ти е
във шепата
бонбони?
Но днес
Сантяго е в Маями.
Избягало семейството
от Чавес,
или от нещо друго,
търсещо промяна
и нова свобода,
но в чужда,
някаква страна.
А майката...
я няма...
Да,
свободата...
Която
не може да е статуя,
Сантяго!
Не е и реч,
дори не дума.
И мисли си момчето:
“Свободата е
да видиш
майка си
и тя усмихната да те извика.
И старец някакъв
да спре
и да напълни
шепата ти със
бонбони..."
Свободата
и Сантяго...
И ето,
бърза залезът.
И слънцето се скрива,
от всичките народи
под небето -
от танковете,
от Адил и от
Сантяго.
Луна,
зад облаците
се протяга –
Животът
плаче
като старец,
останал без Адил
и без Сантяго...
И стискащ
в шепата си
няколко
бонбона...
Животът
тихо
си отива...
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
възхищавам ти се ,хенри1 браво
-
Поздрав, Хенри!!!
-
ех, Ханк! липсваше малката Адил... Пак си създал мехлем за душата и съзнанието! и провокираш вътрешни диалози...
-
Ханк - това е едно чудесно определение за Свободата. Поздрав, за което и за целия стих!
-
Поздрав, Ясене!
Силни са думите ти! -
Моето скромно:
!!!,Оливър! -
Огледално обърнат стих и много силен. Уважавам интересните ти решения!
-
Красиво и тъжно.
Поздрав и усмивка Хенри. -
"Луна,
зад облаците
се протяга –
Животът
плаче
като старец,
останал без Адил
и без Сантяго..."
Как го правиш Хенри?
Винаги вълнуваш със стиховете си, и ме оставяш в размисли!
Браво! -
Да,
свободата...
Която
не може да е статуя,
Сантяго!
Не е и реч,
дори не дума...
...Не и ли свобода
да видиш,
че майка ти
усмихната те вика...
Е, Хенри- за кой ли път ме оставяш безмълвна...
Голям поет си... голям...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
