2 февр. 2007 г., 21:21

Своята нова сродна душа 

  Поэзия
721 0 2
Своята нова сродна душа

Забравих всичките ти несвързани лъжи.
Забравих, че в теб някъде е имало душа.
Намерих в себе си сила и ти простих.
Преобрази се, докажи, че си по-добра.
Дадох ти шанс, да започнем всичко отначало.
Илюзиите си забравих, изтрих паметта,
Но вътре в сърцето ти времето е спряло,
Оправи го, или спри в мен да търсиш вина.

Когато, вярваш в нещо свято
Като например в любовта.
Ти намираш, най-невероятно,
Своята нова сродна душа.
Когато без думи си говориш,
Като в сън все едно си ти
Самата не можеш да оспориш,
Че нещо в теб те боли.

Забравих всичките ти стари грешки,
Безумията и отхвърлената "вечна" любов.
Забравих, как всички бяха пешки
На даската, в която пак си търсиш нов.
Дадох ти шанс, поне времето да върнеш,
А ти дори не се замисли над това.
Разпери ръце и ела да ме прегърнеш -
Своята нова стара сродна душа

И да - все още искам
Да започнем всичко пак
Да - към теб притиснат
С надежди и много страх
И да - все още искам
(Знам, че вероятно ти си зла)
Да започнем всичко пак
(Не си за мен, не си за мен, не си за мен)
Да - към теб притиснат
(Знам, загубих в твоята игра)
С надежди и много страх
(Но ти ела с мен, ела с мен, ела с мен)

Когато, вярваш в нещо свято
Като например в любовта.
Ти намираш, най-невероятно,
Своята нова сродна душа.




© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??