Ръцете и душата ти, без съмнение,
само аз ги пазя с чувство вечно.
Истина си и чудесно вдъхновение,
с теб светът е толкова сърдечен.
Пристъпваш свежа и неотразима,
щастие даряваш, спотаявам дъх.
Животът е усещане неповторимо,
безценна си, дори бих казал свръх.
Все така ще те изричам и ще пиша
за светлата любов, която не умира,
чрез пулса ни в бъдещето диша,
безкрайно от сърцата ни извира.
© Васил Георгиев Все права защищены