Свят

Endlesss
95 112

7 апр. 2013 г., 09:45

Поэзия » Другая

630 0 2

Хиляда джунгли на крак ще пребродя,

превърната в дива, планинска коза.

От месо на умрели събратя ще глозгам,

при липса на тучна, зелена трева.

В огромния черен океан ще се гмурна

като риба, медуза и котва на кораб.

Песъчинка във бисерна мида ще стана,

недрата ù хищно след това ще разпоря.

Ще избликна, родена от жаркото лято,

по-синя от сини недра на планета.

Одраскана звезда ще скрия в шепа

в мига, преди да стане на комета.

Ще летя. Буреносно и птичо.

И съдрани небета ще кърпя.

Остри мисли ще правя светкавици,

после песен във дъх ще превърна.

Защо ми е това ли? Защото

все е тесен светът ми мастилен.

Още вярвам наивно в доброто.

И искам свят за очи. И обичане.

~Endless~