Несигурен, неспокоен поглед отправям аз
През прозореца виждам света сив
А неприветлив, мъртъв мраз
Навън, сякаш нарисуван с молив
Свят жесток и апатичен
Гроб дълбок и безличен
Виелицата убива пореден нещастник
Омраза и гняв се надигат у друг бездарник
В този кървав ден едно е ясно-
Всеки живее лудо и бясно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация