30 мая 2013 г., 06:55

Свят II 

  Поэзия
878 1 7

 

 

СВЯТ ІІ

 

 

Като безкрайно тъжна Пепеляшка

светът край мен очаква светло чудо;

светът край мен живее в дом сирашки

и злата мащеха в зори го буди.

С коричка хляб, останала от вчера,

загърнат в чужда дреха парцалива,

светът край мен обядва и вечеря,

и в пепелта край огъня заспива.

 

Светът сънува оня бал в палата,

на който принцът в него ще се влюби

и ще поиска може би ръката му...

И нищо, че ръцете му са груби,

че стъклени пантофки не обува

– ни сребърни, ни златни, ни кристални –

че всъщност може само да сънува

дворци, и принцове, и рокли бални...

 

Тогава, сякаш побелял магьосник,

пристигам аз и в звънките си рими

като с вълшебна пръчка го докосвам

– и го облива светлина незрима,

и тъмното довчера – засиява,

и тъжното е приказна кантата,

по-лъчезарно слънцето изгрява,

по-светли са звездите и луната.

 

И стават тиквите за миг карети,

и – огнени жребци с вълшебни гриви –

с копита бият сивите мишлета...

И грозното край мене е красиво!

И този свят – нещастна Пепеляшка,

в копринената рокля засияла –

напуска бедния си дом сирашки,

за да танцува до среднощ на бала...

 

И вярва, ах, как вярва, че накрая,

открил я по пантофката красива,

ще дойде оня чуден принц незнаен,

с когото ще е приказно щастлива...

Ех, сънища край старото огнище...

Аз мога този грозен свят да глезя,

да сътворя фантазии от нищото,

с магията на светлата поезия.

 

Но все така, с коричката от вчера,

загърнат в стара дреха парцалива,

светът край мен оскъдно ще вечеря

и в пепелта студена ще заспива.

Защото стиховете са вълшебни,

но няма вечна приказна магия –

среднощ жестоката реалност дебне.

 

Побързай, свят! Часовникът ще бие...

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дори и мистичен, дори и в срок на изтичане - този подарък е кралски....
    "и тъмното довчера – засиява,
    и тъжното е приказна кантата,
    по-лъчезарно слънцето изгрява,
    по-светли са звездите и луната."

    Благодаря, за което....
  • Тъжно е .....но много, много истинско. И докосва ...
  • Благодаря, приятели! След като съм предложил тук тези стихове и те са обществено достояние, всяка форма на разпространение може само да ме радва. Поздрави на всички!
  • Както е тръгнало и тикви няма да останат, Поете, че няма кой да ги отглежда...
    Много ми хареса! С твое позволение ще кача текста на своята страничка във фейса.
    Поздрави!
  • Да де, и на мен така
  • На мен лично адски ми хареса.
  • "Аз мога този грозен свят да глезя,
    да сътворя фантазии от нищото,
    с магията на светлата поезия."
    даааа
    Приятен стих... с реално горчив финал.
    И все пак... добре че ги има фантазиите и илюзиите
Предложения
: ??:??