СВЯТ ІV
Отдавна подозирам, че те няма,
че всичко твое само ми се струва,
че ти си всъщност зрителна измама,
че си миражен, че не съществуваш...
От оня миг, когато сутрин ставам,
до другия, от дрямката погален,
чертица по чертица те създавам,
мой пъстър свят, красив, но нереален.
Кова от синкаво сребро небето,
от степ и вятър хоризонта сплитам,
от слънчев лъч и влага вая цвете ...