Свят за двама

5 янв. 2018 г., 19:19

Поэзия » Любовная, Свободный стих

379 0 2

Споменът ме връща до пейката за двама,

потъвам в твоя поглед,

изгубвам се в прегъдката ти,

водиш ме към очакваната радост.

Горещите ти длани стопяват болката.

Вървя към непозната за мене ласка.

Снагата тръпне и всяка фибричка копнее

за ласките, за нежността, обгърнала душата.

И всичко се повтаря в миг.

Целувките внасят огън в сърцето

и пак, и пак тръпна в страст.

Докосване равно на стихия

и буря в сърцето вилнее.

Ритъмът на сърцето в галоп.

Пътуване и о, прелест,

сведена глава на силно рамо,

целувка за очите и полет над света

на крилете на любовта.

yankova41 (Йонка Янкова)

2018-01-06T09:53:22+02:00

Благодаря ти Гавраил за направеният коментар
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-01-05T22:50:31+02:00

Споменът е нашият прозорец към миналото.Дали ще го оставим в прах зависи от нас.