На всеки от себе си давам парчета.
Деля ги по равно да няма сърдити.
Само душата ми още не взета,
тлее във мен и проклина ми дните.
Малко останах, едва се долавям.
Из руините ми търся си искра.
И изгарям, и се наранявам,
и на пръст ме лъха миризма.
А тези, за които се раздавам,
правят ми примка на връв.
От мене и живота подарявам.
Ще се прераждам от тяхната кръв.