Свърши Любовта
И пак сме тук, на два различни бряга
и всеки от нас мълчи,
виновните вече сме двама,
тук ли свърши любовта…
Виновен си, каза ми го ти,
виновна съм и аз,
че навреме не те спрях…
Сега си тук до мен,
а ми се струваш толкова далечен
и аз съм тук, но все едно съм безразлична
така ли свършва любовта…
Все едно ние сами я убихме,
с думи и дела и вече и тя умори се,
да чака изгрева сама…
Скандали, лъжи,
защо не беше всичко кажи?!?
За любовта няма отсрочки,
тя идва и си отива,
ако и двамата не желаем да я спрем,
но желанието ни е от среща,
на онзи пуст и усамотен бряг,
бряг на който свършва любовта…
И тя остана там сама,
сама без теб и мен сега…
© Жулиета Стоянова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Няма бряг,който да свършва,а самите брегове на любовта даже нямат граници.Любовта никога не свършва,ти винаги я носиш в себе си.
-
не позволяваите лубовта да си отиде.....
-
И така скучаете на брега, защо не метнете по една въдичка...?! Ако водата не е отровена все още има надежда да уловите... Любовта!!!
-
Много точно се е изразила Офелия в коментара си!Хубав и тъжен стих бих добавила!Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
