BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
19 мая 2009 г., 11:50

Свърши се 

  Поэзия » Любовная
591 0 5

Не си отивай. На колене те моля.
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.


За моите думи сякаш глуха,
тръгна си и в мрака ме забрави.

Защо? Защо живота ми обърна?
Защо остави ме да тъна във разруха?

Не мога, не искам да забравя
онзи поглед и сияйната усмивка,

когато каза: „С тебе съм щастливка!”
Минало е вече. Време е за края.


Как, кажи, отново да се върна там,

където чудех се защо ли да живея

и не виждах смисъл да се смея?

Там, където ще съм сам.


Винаги ще те обичам.

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ..
  • харесах рима смея живея за теб е слаба личи си че си прохождал
  • Коментара ми се отнася за всичко, което съм прочела от теб досега...страшно истинско ми звучат, харесва ми да ги чета. Дори и да не ти харесват можеш да продължаваш да ги публикуваш, моля
  • Хаха,благодаря ти много,но едва ли заслужавам такива похвали чак...И наистина,"Воинът" беше зле
  • След "Воинът" вече всичко, което прочета от теб отеква като боен вик!Харесва ми
Предложения
: ??:??