Днес само на мълчание мирише.
През процепите смугли на лицето ми
кръвта бълбука тихо...
Сякаш дишам...
И стича се мъчително в сърцето ми.
Сред белите талази на пранетата,
излитащи от мрака на балконите
се лутат окованите ви прелети,
момичета,
със сребърно в короните!
И виждам как по дланите ми бавно
следите от безсилното юмручие ...