Lilly (Лилия)
121 124
6 мар. 2008 г., 18:39

Сякаш потъвам 

  Поэзия
558 0 4
 

Започвам да потъвам бавно в лудостта си,

Светът ми вътрешен - объркан и опропастен...

Не зная как да различа реално от илюзия,

губя почвата под мен...

 

Губя се в безкрайно далечното бъдеще,

губя се в статичното сега,

губя се във нощните зловещи сънища,

стремглаво тичам пак към пропастта...

 

Объркана съм и съм наранена,

чопля раната и във агония на ум крещя...

Нямам сили да се боря с лудостта във мене,

нямам вече воля да летя...

 

Сякаш рязко ми отрязаха крилете снежно бели,

сякаш ми изтръгнаха сърцето от трупа,

сякаш падах с дни, а не секунди...

И накрая сгромолясах се във кървава река...

© Лилия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стиснала до кръв очи
    няма как да не те боли.
    Повярвай, помечтай...
    Не си сама, ръка подай!
    Отвори очи и виж светлината,
    позволи на сърцето да почувства топлината.
  • Просто невероятно!!!
  • Каквото и да те е довело до такова състояние е вдъхновило един чудесен стих, макар и пропит с отчаяние и безнадеждност!
  • Много е тъжно стихчето ти,но е просто невероятно!Толкова добре написано!!!Без думи съм...
Предложения
: ??:??