16 мар. 2022 г., 21:20
Сякаш става нещо с мене
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг,
докато потънем в сянката на двора,
от южния край на небето, в кръг,
огряват звездите стобора.
Мракът пълзи лениво от ниското,
раздипля сиво черна премяна
и обгръща върховете замислени,
притискайки сластно земята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация