29 апр. 2015 г., 20:04
Сянка
776
0
1
Има сянка във небето.
Има сянка и във мен.
Сянка на забравена усмивка,
сянка на
отминал
слънчев
ден.
Сянка на потъпкана надежда
и на песента на
лятната
Луна,
водеща ме през морето от забрава,
пазеща един изгубен миг.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
повторението акцентира на
това, което е загубено или забравено.
Привет!