EvaFilth (Eva Filth)
75 459
7 апр. 2016 г., 22:41

Сянката 

  Поэзия » Философская
433 0 7

- Здравей!

- Здравей! 

- Какво си, подскажи ми...

- Сянка.

- Къде си тръгнал, разкажи ми..

- От тук до края на света...

- Вземи ме с теб, вземи ..

- Но хората не могат да летят...

- Но ти без мен не съществуваш!

- А ти пък много се бунтуваш..Роден съм аз от светлина.

- Но сенките са само...сенки...Отломки прашни  от  реалността!

- Ах ти със твоята материя.. Нима е важна тя?

- О да! Илюзия си ти, виж колко истински съм  АЗ!

- Ах! Какво високомерие..Изчерпа моето търпение!

- Върви си сам тогава!

- И това е твоето решение?

- Окончателно и без опровержение!

- Е, хайде де..не сърди..Тръгни със мен и си мълчи..

© Eva Filth Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересна хрумка.
    Поздрави!
  • И сенките са хубаво "отражение". Каквото те следва, на практика това си ти. Колко си права, Ева...
  • Радвам се, че сте харесали приказливата сянка. Човек, говорещ със сянката си не толкова зле, ако трябва да го сравняваме с човек, говорещ с егото си А егото често подвежда, нали? Сенките са поне искрени.
  • Нестандартна хрумка и готин диалог . Браво, Ева!
  • Хубава басня!
  • Представих си самотен минувач по улицата в прилично слънчев ден и какво си мисли... Тъжни картини има понякога... Дано се научат да се понасят Много харесах, Ева!
  • Оригинален поетичен текст и като идея и като реализация! Поздравление!
Предложения
: ??:??