29 янв. 2021 г., 21:00

Сянката 

  Поэзия » Другая
234 3 8

Сянката ти тихичко припуква,
като тънка сламчица гори.
По тавана тя с искрици букви,
стихове ти пише – до зори.

Восъчни сълзици тя наръси,
ситни, като дребен маргарит.
Чувстваш ли милувката, в съня си?
Топъл въглен –  в керемидка скрит.

Сянката различна, вездесъща,
звън от струна, писък на дете...
Вечно безответно те прегръща
и любовни стихове чете.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??