Сянката
Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била -
познавам всеки храст и всеки камък.
Дали не е игра на паметта,
или пък, странна зрителна измама!?
Зад грохналите, каменни стени,
сребристосива сянка се разкрива
и тихо ми прошепва "С мен тръгни,
познаваш ме. Да, аз съм още жива.
Сега съм тук, в безплътния си свят,
където пожела да ме изпратиш,
но - знаеш ли - и в призрачния град
живеят дъщери на самотата."
Коя е тя? О, Господи, коя!?
Кошмар ли пак сънувам, Боже мили!?
След призраци не искам да вървя,
а да си тръгна - просто нямам сили.
Последвах я... Навярно я познах -
онази част от мен, без глас и име...
На времето безжалостният прах
покрива, но запазва всичко минало.
Къде ме води? Може би, натам,
където съм била добро начало
и извор чист. Или пък, мрак? Не знам...
Дали ще ми покаже края в бяло!?
Пробождат ми очите светлини,
държи ме в плен забравена пътека,
въртят се като пумпал всички дни
отписани, с ръка, наивно лека...
И пак връхлита тази празнота,
която може с Нищо да убива...
На сянката коварната уста
не спира да повтаря "Аз съм жива".
А аз я следвам, бледа и сама,
дори без опит плах да възроптая
и виждам как, в окото на света,
преливат се Началото и Краят.
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поезия, която вдъхновява. Аплодисменти!
-
Вълнуващо от Началото до Краят!!!Браво!
-
Чудно! Затрогващо! Дълбоко!
-
Поради непознаване каноните на поезията, не се наемам да правя техническа оценка на произведението. Притежавам само своите усещания. Вие си имате вашите. Четейки, опитайте да се разтворите във вътрешния свят на лирическия. Аз успях. Ако почувствате силата на онова, което почувствах аз, уверявам ви, струва си!
Аплодисменти за Автора! -
Из дебрите на Себе си, а
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
