СЯНКАТА
Внезапно разбирам, че тук има нещо нередно,
че нещо край мене не стига в жестокия зной,
че всичко е някак по-иначе, някак по-бедно,
че нещо ми липсва, че някой ми липсва...
Но кой?
Уж всичко е същото, както го помня от вчера –
пътеката прашна, стърнището светло край мен,
горещият въздух, от адския пек разтреперан,
дърветата с тъмните сенки сред юлския ден...
Дърветата... сенките... Тези сияния тъмни
– тъй къси по пладне, ...