Сянката на дните...
От сянката на дните аз излизам,
от мрака в очите, следите все още личат
и на мрака пак се обричам,
само искам теб да не обичам...
В сърцето ми е паднала тъма,
всичко е мрачно и сиво,
а душата ми се лута,
търси изход да избяга,
от болката на твоята вина...
Тя те мрази, проклина,
разумът ми те отрича,
а сърцето ми напук,
търси те, за да те обича...
От сянката излизам,
по пътя сама и в мрака пак навлизам,
щом ме водиш ти за ръка,
а в очите сълзите горят,
мразят те и те искат,
мразят те и те обичат...
© Жулиета Стоянова Все права защищены