СЯНКАТА НА СПОМЕНА
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща -
разцъфтяла обич, на обяд ме прегръща,
чезне в топлото ми тяло огнена тръпнеща,
после по пътя противоположен се връща.
Лунно сребриста, грациозно разлистена,
зове ме в нощите към ручеи избистрени,
под плачещи върби, ниско надвиснали ...