27 июл. 2008 г., 10:10

Сянката ни собствена гаси дъгата... 

  Поэзия
772 0 28
 

В затворите си вечно се завръщаме

и оковаваме се с болката на дните си.

Там през решетките един живот прегръщаме,

а търсим отражението му в очите си...

Заключваме се зад стените на горчилката,

опънали Прокрустовото ложе на тъгата.

Сковаваме от себе си и в себе си бесилката...

... А сянката ни собствена гаси дъгата.

Разпъваме до смърт дори надеждата.

(Не миналото, бъдещето си преливаме...)

Обличаме ú тъмноспоменни одежди

и ден, и нощ отрова ú наливаме...

И не на кръстопът, пред себе си стоим,

пред пропастта си собствена в душата...

А там каквито и картинки да редим...

 

... Едни и същи са в калейдоскопа стъкълцата...

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??