11 мар. 2012 г., 19:11

Събирам си парченцата... 

  Поэзия
5.0 / 3
868 0 7
Така и не успя да ме усмихнеш...
Опитваше се, знам, но не - уви.
И вярваше, че много ме обичаш,
а всъщност във заблуда беше ти.
За жалост, любовта ти бе окови,
които разраняваха до кръв
сърцето ми. Щастливата подкова
търкаляше се в прашния ми път.
Любов без обич има ли, кажи ми?
А обич без любов? Кажи сега!
Ти свикнал само бе да взимаш
и да обсебваш крехката душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Василева Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »