11 окт. 2015 г., 18:47

Съблякох лятото от себе си 

  Поэзия » Гражданская
1179 2 18
Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът
край онова море - на Афродита,
и дълго в болката му алена
сърцето ми ще куца упорито.
И ще се връщам тук наверно
с Луната - като Одисеев кораб,
превърнал себе си в таверна,
в която лятото танцува "Зорба".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Предложения
: ??:??