yotovava (Валентина Йотова)
2677 22661
1 авг. 2024 г., 16:55  

Събота, късен следобед 

  Поэзия » Философская
225 3 8

СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД

 

Задушница е, живите си тръгват,

а мъртвите стоят окаменели.

На вопли попът вече е обръгнал,

гробовете – на срещи и раздели.

 

Свещиците догарят тихомълком

и вятърът прибързано гаси ги.

Мъглата тишината ще погълне,

прелисти ли дъждовните си книги.

 

И се здрачава – някак си внезапно,

не зная как и трудно го усещам –

че който си е тръгнал безвъзвратно,

не идва никога на втора среща.

 

Градът ме стиска в лапите си груби,

с безсилие, каквото друго няма,

потъва после в калната си шуба,

А аз очаквам да се върне мама.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??