Стоях и чаках полунощ,

камбаната да бие, молитва да се разнесе.

Ръцете с восък, сама сред непознати...

отнесена и молеща се от сърце.

Стоях и чаках знак дори,

"Ако е писано, ще стане, знам!"

Погледнах после аз встрани

и... молитвата ми бе дотам.

Сърцето спря, дъхът ми секна,

очи познати аз видях.

Тълпата стана като фон, звукът отекна...

спомени в едно лице съзрях.

Леко сведох си главата

към огънчето от свещта.

Потънах за секунди там,

спомняйки си теб в нощта.

После те погледнах - поздрави ме,

усмихнах се смирено аз

после смутено ти подмина

и на ум си казах в дванадестия час:

"Христос Воскресе - ах, как ми липсва твоят глас!"