Събуди ме от този сън дълбок,
искам да знам, че не сънувам...
кошмар е туй за мен...
събуди ме, не издържам вече така...
Сънувах как ти ме прегръщаше,
шептеше колко много ме обичаш...
сънувах двамата прегърнати...
сънувах ни толкова влюбени...
Но изведнъж мрак над нас се спусна...
задуха силно, остро и студено...
Урагани около нас се вихреха,
накрая сплетоха се около теб...
За миг загуби ти съзнание...
отмина малко време, небето изясни се!
Нямаше следа от буря по Земята,
следата бе във твоето сърце.
Понечих аз да те целуна,
но ти отдръпна се, завъртя глава...
Какво бе станало, докато беше в безсъзнание,
защо отричаш се от мен сега???
Какво съм сторила, та наказват ме сега...
всичко бих направила да го поправя...
несправедливо съм наказана...
Крещя и гледам как ти си тръгваш,
понечвам да те спра, но не мога да помръдна...
Искам да ти кажа колко много те обичам,
но устните сковани са от лед...
Събуди ме от този сън...
Измъкни ме от този кошмар...
Покажи ми, че това е само една измислица...
Че няма да се разделим аз и ти...
Че ще бъдем заедно и заедно напред ще вървим!