На рождения ми ден...
Събудих се с надежда и тревога,
с усмивка през напиращи сълзи,
с усещане за благослов от Бога,
но и с тъга по старите мечти...
Намирам се навярно по средата
на средностатистически живот.
Оглеждам се – и чужда, и позната –
събирала
и болка,
и любов...
Личат си вече дните наслоени
и в погледа,
и в думите,
в смеха...
Не мога да се смея като вчера,
да се опитвам смело да летя...
Но затова пък вече съм развила
по-силна воля в трудните неща;
от опита се учих да откривам
дори и в мрака малка светлина...
По пътя си оставих тежки зими,
но и красиви слънчеви лета...
Събудих се с надежда, че ще имам
от Бога още много красота!!!
© Руми Бакърджиева Все права защищены