Събудихме се

22 февр. 2013 г., 15:48

Поэзия » Другая

474 0 3

Народът се събуди. Ядосан най-накрая

от тоз живот в заблуди. Смърди, та се не трае.

Опрял е ножът, значи, до съвест и до кокал.

Сега гневът ни крачи и всеки стон и вопъл

превръща се в надежда, площадите изпълва.

Днес слепите проглеждат, а вярата покълва,

нищожно зрънце вяра за светлото в живота.

Че гневни сме без мяра. Не искаме хомота,

във който все ни душат и ни манипулират.

Лъжи стотици слушахме... Сега сами избираме

във цъфналите рани най-сетне пръст да сложим

и толкоз дълго мамени да се надигнем, Боже!

Събудихме се, братя, след толкова години...

Родино, майко свята, за грешките прости ни...