Събудих се от странен звън -
дали от стария будилник прашен?
Дори го бях забравила, че съществува.
Погледнах през прозореца навън -
почти се беше съмнало.
Не беше звън, а твоят глас във телефона.
С усмивка каза: Хайде, време да се будиш!
А нима съм спала?! Цяла нощ пътувах -
върху една платформа стара - странен влак.
(Сега такива едва ли съществуват.)
Крайна цел ми бе незнаен град,
на запад - чуждоземски. ...