11 мар. 2008 г., 11:49

Събуждане  

  Поэзия
803 0 1

 

                                  Събуждане

Отварям очи.

Събуждам се .

Отново посрещам изгрева на днешния ден.

Поглъщам  дълбоко въздух,

за да разбера - 

да, жива съм!

 

И днес отново съм жива.

Започвам отново живота свой.

С първия полъх на деня

аз искам да живея,

да черпя с пълни шепи от живота.

 

Не, не ме погуби ти.

Не, постави ме в черната земя.

Отново търся, боря се за свойта свобода.

Живот, изпълнен с мъка,

но и с копнеж за утрешния ден.

 

Не, не ме погуби ти,

но аз искам да те погубя,

да гледам мъките твои,

многократно по-големи от моите.

 

Да бъдеш червей ти

и пред мен да се гърчиш!

Да няма мир твоята душа!

Да има само мъка, скръб

и много, много сълзи.

 

Радостта лицето твое да не познае.

Нивга смях да не издава твоя глас.

Това желая ти го аз!

 

Щастие и покой да не намериш ти

и в гроб поставен нявга!

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хареса ми,но мисля че това което ще те направи свободна е да бъдеш безразлична...възмездието идва от самия живот и не е нужно да го пожелаваш...всяко действие се обръща срещу нас
Предложения
: ??:??