В прозореца ми се показва
един усмихнат слънчев ден
и от нощта на мека пазва,
от сънищата запленен,
минавам в лоното му светло,
признателен на своя Бог.
А на стобора чувам петльо
да призовава, вместо рог,
нас, хората, да се събудим
и под надвисналия хълм
природата да ни учуди
с предпролетен поникнал кълн -
между снега и чернозема,
на туфи, до черешов пън,
кокичетата се съвземат
от зимен, благодатен сън.
© Иван Христов Все права защищены
поздрави от мен!