Събуди се слънцето, с нежност погали луната
тя избледня в прозрачна красота.
Първият лъч нарисува силует на гората
вторият, хвърли сребро и проблесна река.
Със невидими четки слънцето взе да докосва
всичко, което откриваше в утринта
пухкави облаци тръгнаха боси
розови кораби окъпани в светлина.
Тревите зелени посипа с малки елмази
всяка тревичка получи своя малка дъга
вятър немирен зае своят пост да ги пази
разроши косите им, утихнал заспа.
Птичият хор го посрещна с песни в небето,
с тази мелодия дето в сърцето достига,
от последният лъч се събуди морето
светът вмигом стана отворена книга.
© Мая Ангелова Все права защищены