Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
11 янв. 2020 г., 07:41

Съд 

  Поэзия » Философская
983 8 34

Вървя по стъпките 

на странните поверия

усещам как легендите

докосват и шептят

измислици и истини

търсят опрощения

а дните уморено

ме следват и шептят.

Бях млад,

прегради не познавах,

силен и богат,

мразех и обичах,

пепелта 

след себе си оставях

строях си замъци,

принцесите събуждах

в приказния свят,

а после оттегчен

бързо ги забравях.

Към храм вървя,

където слязло е небето

до мене като сянка

ме следва Съвестта,

тръгвам по дъгата,

пусто е полето

Душата само пита:

"Там ли е Съда ?"

 

Януари,2020г

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съкровена изповед! Много ми харесва. Поздравления, Гавраил!
  • Дочка,много точно си го изразила.Хубава седмица и творческо вдъхновение!
  • Марко,благодаря!
  • Прав си, Гавраиле, пътят към дъгата минава през храма на Съвестта ...
  • Много силно !
    Поздрави !
  • Албена,силни думи си написала и ти.Винаги съм в очакване на твоите оценки.
  • Ели,благодаря че ме посети,за оценката и коментара.С удоволствие го прочетох.Винаги си насърчителна.
  • Много силно, Гавраиле! Потръпнах...
  • "До мене като сянка ме следва Съвестта..." Пред съда на собствената ни съвест е най-страшно! Поздрави, Гавраил, такъв хубав стих!
  • Светлана,удоволствие бе да те видя на моята страница.Веднага видя преструвката.Направих я ,за да събудя по-голям интерес.
  • Светла,миналото е в спомените а те се грижат за нас когато забързани вървим напред.Благодаря за посещението!
  • Приказния свят ни е в сърцата и не се преструвай, че го забравяме лесно
  • Понякога е доста пречистващо да се върне човек назад...
  • Красимира,много точно и красиво си го казала за слънцето и сянката.Прекрасна метафора.За което много ти благодаря!
  • Благодаря ти,Мариана.Идва време да търсим и този път.
  • Цвете Б ,благодаря за съдържателните,хубави думи.Поздрави и на теб!
  • Георги,много правилни са думите ти.
    Поздрав!
  • Деница,опрощението е осъзнатото призвание на човешката същност.Благодаря че ме посети.Светли дни ти желая.
  • Съвестта е най-верния духовен пътеводител в житейския ни път! Много нежна философия! Поздрави!
  • Пепи,понякога един живот можеш да побереш и в една дума.Зависи от Съдника.Хубава януарска седмица!
  • Куни,ще ги разберем при Второто пришествие.Благодаря ти за посещението.Хубава неделя!
  • Стойчо,понякога съвестта изпълва цялото ни съзнание.Сигурно търси нещо което ние не сме дооценили или изпуснали в забързаното ежедневие.Благодаря за присъствието!
  • Иржи,безмислено е човек да лъже себе си.Истината винаги се появява един ден и ти става съдник.Както винаги много разум има в думите ти.
    Благодаря!
  • Таня,поздрав и на теб!Съвестта винаги ни следва.Благодаря за оценката и коментара!
  • Мария,благодаря че ме посети.Романтика и съвест.Понякога и това се случва.
  • Днешната реалност е пред утрешния съд.
    Хареса ми.
  • Твърде жестоко се съдим. Трябва да умеем да си прощаваме. Първо на себе си, после на другите.
  • Цял един живот в един стих!
    Адмирации!
  • Наскоро забелязах, че тук е пълно със просветлени и се сетих за Христос, който е проповядва на митари и фарисеи. Вашите митари и фарисеи къде са?
  • Трудно се спори със Съвестта...
    Но е здравословно да разговаряме с Нея!
    Харесва ми!
  • "Там" ще кажат: Ех, Гавраиле, пак ще те връщаме, има още принцеси, прегради..., а сянката изчезва, когато си точно под слънцето...
  • Каква честна равносметка!!...А почти всички мъже имат подобни "грехове"....докато мисълта на болшинството жени е, че винаги са прави и....онеправдани!И наистина, съвестта е най- тежкия съдник,тогава ония, които я притежават, мъчително преживяват присъдата..... Хареса ми стиха ти, Гавраиле!
  • Може би, Съвестта е съдник и ад! Много дълбоко си бръкнал там. Поздравления!
  • " Строях си замъци,
    принцесите събуждах"
    Истинско и романтично като изживяване.
    И сянката на съвестта като коректив на ежедневието. Хареса ми, Гавраил!
Предложения
: ??:??