Със стихове ме посрещна на прага,
пътищата ми приюти.
Колкото можеше – отдих ми даде,
колкото трябваше – на път ме отправи.
Има в съдбата ми негласно правило –
благодарна да съм за всяка радост,
на живота си да съм хазяин,
с устните си да ловя красотата,
а свободата да е попила в хляба ми,
докато сняг се разсипва в косата ми.
Нищо че грешни са крачките ми понякога,
по пътечката с всички просеки ...