18 авг. 2014 г., 16:27
В градината с най-сладките кестени,
до извора с лековита вода,
сатирикът-поет, дали на шега,
си бе устроил среща със смъртта.
На пейката покани я да седне,
по кавалерски подаде ръка,
пелерината катранена подви
до скелетно-прозирната снага
и тежък разговор започна с нея -
някак провлечено, едва, едва:
-Душата умира ли всред красота -
кажи ми съвсем честно и сега? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация