Любов, красота преоткрих,
живея и дишам свободно,
мили стихове аз сътворих,
бях добра,
бях истинска,
бях щастлива,
бях нежна,
нямах страх от нищо,
не плашех се
от ударите на съдбата,
 животът ми поднесе
и радост ,
и тъга,
но с гордо вдигната глава,
не оставих да угасне моята съдба!
 Вървях напред,
спъвах се в камъни
и преспи,
спирах често,
 мислех си: накъде?!
Често нощите ми бяха безсънни,
 защо съдба ми ги отне?
 Притварям очи и си мисля:
 защо понякога е жестока
моята съдба?
 Искам съдба 
като приказка!
 Искам съдба 
като сън!
Като приказен сън!
 Но отварям очи 
 и разбирам:
аз съм такава,
 каквато съм -
за едни добра,
за други лоша ,
за едни мълчалива,
за други заядлива,
но аз съм истинска,
весела,
 приказлива.
 Това съм аз за сега!