7 июл. 2009 г., 23:22

Съдба 

  Поэзия » Философская
1120 0 18
Казват, че Господ създава ни равни,
засява в сърцата еднакви цветя,
в обич и щастие да сме пълноправни,
да бъдем единни в успех и в беда.
Тръгваме всички с добро заредени -
изпълнени с чиста невинност деца.
Растем и с годините по-изродени
покълват покварени в нас семенца.
Чувствата режем от раз - като тумор;
издигаме свои защитни стени;
скриваме страх под ирония и хумор
и тънем във сиви, безценностни дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Предложения
: ??:??