Ти бе паднал ангел от небето
и с любов докосна ми сърцето.
Ти бе тази, за която аз умрях,
но горд от факта, че те има,
аз весело живях!
Сега без теб съм.
Сега съм в Ада.
Но когато бях жив,
получавах най-голямата наслада:
Очите ми да виждат твоята красота,
а устните ти нежни да изричат хиляди слова.
Бях щастлив, но "Обичам те" да кажа
колко много бе ме страх. Сякаш някой
ми подсказа: "Не, недей! Това е грях."
Да, това бе моят разум, но сърцето ми
не издържа и на хиляди парченца
... то се разпиля...
© Дамяна Димитрова Все права защищены