12 июн. 2011 г., 22:48

Съдба 

  Поэзия » Другая
939 0 22

Съдба



“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”

                                                    Русо

.......................................................................

(Свободна си!  И ти, и дълго сдържаният дъх.

Оковите, наричани от теб самата “не” и “да”,

напомнят, че не искаш хора разни да ти пречат,

но Разумът отказа да използва Меча...)

........................................................................................

В дома на личната си кожа

веднъж поне се съблечи!

Депресията вечно те тревожи

предимно с влюбените си в умората очи.

 

Присъщо е  духът да припознава

чертите на пространствената си съдба.

Строителят я срутва и я пресъздава,

отвъд представата за общност и делба.

 

Привикна някак кучешкото време

със зъбите на вълчия закон -

свободна си, а раждането си остава бреме...

Върви, Любов! Свирни под чуждия балкон.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??