25 авг. 2016 г., 10:00

Съдба 

  Поэзия
367 1 3

намирам се където съм

в потока на живота

и плувам в своя свят-

листо изгубващо

усещането за посока

извъртат вечните вълни

устойчивата част

на земната ми същност

къде

в неведомите брегове

обичам

да засядам всъщност

и как

отблъсквам се от там

с движение

способно навиците да разкъс(в)а

привързвам се

към капките в дъжда

те знаят

как да изживяват кръговрата

и тъй като не съм вода

в пръстта си тях все чакам

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...
  • Мариан, Благодаря Ти
  • Поздравления, Лина! Модернистичният изказ, формата, особената вътрешна динамика и ритъм правят стихотворението много по-различно от другите! И точно в това различие, съчетано с ненатрапчивия, задълбочен и вълнуващ размисъл за реалното и иреалното, за застоя и движението,за истините и неистините в живота, за присъствието и отсъствието от света на хората, ти казваш в стих изключително много!
Предложения
: ??:??