2 мая 2007 г., 09:45

Съдба 

  Поэзия
707 0 3


Съдба

В непрестанна борба
с таз моряшка съдба,
се опитвам да я сколасам...

Без да следвам звезда
или чужда следа,
без почивка изграждам! От пясък.

В непрестанна борба, 
ден след ден си тека.
Хаотично се щурам. Без блясък.

Даже в тиха вода
не оставям следа -
запокитен от поредния тласък...

На Морето - брега,
на Дървото - върха
със усилие, едвам докосвам.

Нямам страх от деня,
в който вик: "Свобода!",
ще ме стигне под корени... нощем.
 
В непрестанна борба... ще опитвам!

19.04.2001

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??