1 мая 2005 г., 08:19

Съдба 

  Поэзия
1141 0 1

То случи се тъй ненадейно,

едва ли очаквах го аз,

тази нощ бе всичко вълшебно

и Господ бе слязъл при нас.


Стоеше ти плахо във ъгъла тъмен,

всичко бе чуждо ти в тази страна

и тръгнах към тебе спокоен, уверен,

аз знаех - Ти си това!


Очите ти ясни във мене се впиха

и в миг се аз осъзнах,

това бе някаква сила,

омая ме ти със нежност, със страст.


Поканих те мило, а ти ме прегърна,

разля се усмивка и каза ми - да.

Нощ като тази аз чакал бих вечно,

дори да е само една!


Дните ни бавно и тежко пълзяха,

месец след месец, сезон след сезон.

Спомени живи сърцата ни гряха,

нашата обич бе общият дом.


Потънал във мисли и мрачно съмнение,

очаквах развръзката плахо със страх,

но ти се оказа вълшебно видение,

в молитвите свои аз тебе мълвях.


Сега ми е леко и волно в душата,

аз вярвам във тебе, във нашия час.

Ти си до мене

- това е Съдбата,

два свята тя свързва и те са за Нас!

 

/посветено е на жена ми/

© Христо Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??