бармах (Леонид Стоянов)
103 724
6 дек. 2007 г., 11:12

Съдба 

  Поэзия » Другая
734 0 14

Тъй далечна си за мен.

Така те чувствам с мойто обоняние

и търся те от ден на ден,

а ти била си на ръка разстояние.

 

Някак странно, като на шега,

видях се в теб през огледало

и нищо, че си ти жена,

всички тук сме във единно тяло.

 

Представям си те, като...

Нима е важно как изглеждаш?

Важното е, че си тук и ето,

в живота ми се ти оглеждаш.

 

Сякаш сме родени за това,

да се търсим, да мечтаем...

Белязани от дългата ръка

на съдбата, как да повлияем?

 

Кажи ми, как да повлияем?

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??