СЪДБА
Те бяха две дървета – млади.
На стръмен склон ги старата ела създаде.
Ориса ги в родилния им ден
да бди над тях кат страж не уморен.
И раснаха доволни и щастливи.
И дъжда валя ги, и буря ломи ги!
Опази ги елата – цели,
за радост на окото – смели!
Един ден младата ела, красива,
реши, че вече не желае
под майчино крило да трае. ...