на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?!
Нима коритото на буйната река
е вече издълбано?!
Не!
Пазете се орисници,
от моя гняв човешки!
Не ми е гледано на бобени зърна!
Не вярвам в Бог!
Не вярвам в Сатана!
Човекът си е Бог, и сам
е Дявола жесток!
Затуй съдбата е в негови ръце –
корави,
груби,
от мазоли
наболели!
Той сам съдбата си чертае!
Дали във висините сини,
или във
рудника със въздух
от мрака
натежал!
Не знам къде,
но той
владетел е
на свойте чувства накипели!
И никой няма право
да бъде роб на
таз Земя!
Защото всички сме
Човеци!
Родили се,
за да живеем!
Макар, че някога
Смъртта
безвъзвратно
Живота
ще отнеме...!
Но нищо
Не умира туй,
що на света е
в
е
ч
н
о!!!
© Стоян Койчев Все права защищены