Булевардна дама,

кръстосала крака,

пореден избраник задява

в нощната тъма.

Не иска дамата

в боклука да рови,

а те да ровят

в нейната душа...

Живот - гнусен  и нелеп,

пълен с изненади

сред този уличен вертеп.

Сърцето ù пустее,

понякога с копнеж е

за достойно име,

но унижението е неизбежно

и с мъката голяма

превръща те на глух и сляп,

защото  трябва хляб.

Проскубан, кльощав пес

край дамата минава,

в погледа му тя съзрява

надежда за коматче хляб.

Съдба, съдба на кръстопът!

Дори без път?!

Нощта се вдига

и пак се зазорява

и... пак без хляб?!

Преглъща сякаш буца

и обръч стяга нейната душа.

Отчаяна нощта очаква

да пребули пак града,

а тя зад ъгъла на булеварда

си застава...

Унижението продължава,

защото трябва хляб!